КОНФЕРЕНЦИИ
Научна конференция „Българският език – древен, съвременен, единен‟, посветена на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Благой Шклифов
Кога: 26.10. 2016 г., 16.30 ч.
Къде: Унгарския културен институт, ул. „Аксаков‟ №16.
Кога: 27 и 28 октомври
Къде: Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин‟
Какво: научна конференция, посветена на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Благой Шклифов
Организатор: Секцията за етнолингвистика към ИБЕ
Съорганизатори: Македонски научен институт, Унгарски културен институт.
Конференцията ще започне с възпоменателна вечер.
В конференцията ще вземат участие учени от Българската академия на науките, Софийския университет и университетите в Благоевград, Варна, Пловдив, Кърджали и Смолян.
Проф. д.ф.н. Благой Шклифов е езиковед, посветил целия си живот на изучаването на българските говори в Костурско и Преспанско. Роден е в с.Черешница, Костурско в Егейска Македония. В края на април 1948 г., по време на гръцката гражданска война Благой Шклифов е изведен от Гърция. След кратък престой във Вардарска Македонияе изпратен в Унгария, където завършва средното си, а по-късно и висшето си образование, специалност руска и българска филология.
През 1964 г. се установява в София, От 1971 г. работи в Института за български език при БАН. През 80-те и 90-те години на ХХ век е лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и дисциплините „Историческа граматика на унгарския език‟ и „Унгарска диалектология‟ в Софийския университет „Св. Климент Охридски‟.
Умира на 24 септември 2003 г. в Гърция след катастрофапри неизяснени докрай обстоятелства.
Съчинения:
Костурският говор, София 1973.
Речник на костурския говор, Българска диалектология, София 1977, кн. VIII, с. 201-328.
Долнопреспанският говор, София 1979.
Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995.
Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско - Леринско), София 2000.
За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, София 2002.
Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, в съавторство с Екатерина Шклифова.
На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българиите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011
НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК - ДРЕВЕН, СЪВРЕМЕНЕН, ЕДИНЕН‟, ПОСВЕТЕНА НА 80-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФ. Д.Ф.Н. БЛАГОЙ ШКЛИФОВ
Организатори:
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК „ПРОФ. Л. АНДРЕЙЧИН‟ СЕКЦИЯ ЗА ЕТНОЛИНГВИСТИКА
УНГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ
МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
ПРОГРАМА
26.10.2016 г.
ОТКРИВАНЕ: 16.30 ч.
Място: Унгарски културен институт, ул. „Аксаков‟ № 16.
27.10.2016 г.
НАУЧНА СЕСИЯ
Регистрация: 09.30 ч.
Място: Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин‟, бул. „Шипченски проход‟, 52, бл. 17, ет. 1, Голям салон.
Тема: ИСТОРИЯ НА ЕЗИКА И РОДОВА ПАМЕТ
модератор: Мария Китанова
10.00 – 10.15 Ангел Ангелов. Към въпроса за лингвистичните стратегии на македонизма.
10.15 – 10.30 Марияна Цибранска-Костова. Страдащото тяло в орбитата на една молитва от Абагара на Филип Станиславов.
10.30 - 10.45 Ивона Карачорова. Цикъл молитви за родилка в ръкопис от НБКМ.
10.45 – 11.00 Миглена Маринова. Детските игри у еркечките българи като резервен антропогенен ресурс на културния туризъм (по материали на с. Падина и с. Аврен, Варненско).
11.00 – 11.15 Дискусия
11.15 – 11.45 Кафе пауза
модератор: Неда Павлова
11.45 – 12.00 Ваня Мичева. Хипотактични съюзи в новобългарските дамаскини.
12.00 – 12.15 Мария Китанова. Един различен поглед върху българската фонетика (Благой Шклифов, Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика, С. 1995).
12.15 – 12.30 Палмира Легурска. Ролята на просветните институции за изграждане на националната идентичност.
12.30 – 12.45 Наум Кайчев.Социодемографски особености на с. Черешница, Костурско в началото на ХХ в.
12.45 – 13.00 Петър Сотиров. За един новооткрит езиков и етнографски източник - „Кратка история за село Негован, Лъгадинско“ – гръцка.
13.00 – 13.15 Дискусия
13.15 – 14.30 Почивка
Тема: ЕТНОЛИНГВИСТИКА И ОНОМАСТИКА
модератор: Марияна Витанова
14.30 – 14.45 Максим Стаменов. Кеф за лев. Българската следа в търсене на удоволствие по османски образец.
14.45 – 15.00 Неда Павлова. За някои междуметни обръщения в българската реч.
15.00 – 15.15 Йоанна Кирилова. Приносът на Бл. Шклифов в проучването и съхраняването на българската пастирска терминология.
15.15 – 15.30 Марио Цветков. Исторически бележки за с. Апоскеп от древността до края на Гражданската война в Гърция.
15.30 – 15.45 Дискусия
15.45 – 16.15 Кафе пауза
модератор: Йоанна Кирилова
16.15 – 16.30 Надежда Николова. Названия на лечебни растения и употребата им в българската народна медицина (Лингвокултурологичен аспект).
16.30 – 16.45 Калина Мичева-Пейчева. Етнолингвистичен поглед върху лексиката от Егейска Македония.
16.45 – 17.00 Анна Чолева-Димитрова. Местните имена в Царибродско – част от българската онимна система.
17.00 – 17.15 Мая Влахова. Някои забравени названия на плодове в топонимията на Западна България.
17.15 – 17.30Миглена Маринова. Антропоними в еркечкия говор на с. Падина, Варненско.
17.30 - 17.45 Илияна Гаравалова. Названия за „ръж“ в славянския езиков континуум.
17.45 - 18.00 Дискусия
18.00 - Коктейл в „Дом на учения“, БАН
28.10.2016 г.
НАУЧНА СЕСИЯ
Начало: 09.30 ч.
Място: Институт за български език, бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17, ет. 1, Големият салон.
Тема: СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
модератор: Палмира Легурска
9.30 – 9.45 Михаил Виденов. Законът за инерцията в речевата урбанизация.
9.45 – 10.00 Борислав Попов. Триелементен структурен модел в езиковите системи и в човешкото познание.
10.15 – 10.30 Кристияна Симеонова. За някои интересни терминологични метафори.
10.30 – 10.45 Велислава Стойкова. Тенденции в развоя на българската математическа терминология – преглед на учебниците по природни науки, издадени на български език в Белград през първата половина на XIX в.
10.45 –11.00 Дискусия
11.00 – 11.30 – Кафе пауза
Модератор: Калина Мичева
11.30 – 11.45 Катя Исса. Българският език в чужбина - съхранение на народностната памет.
11.45 – 12.00 Екатерина Петкова. За някои операторни категории, използвани в класификацията на организмите.
12.00 – 12.15 Иво Панчев. Трудните предлози: синонимната употреба на някои предлози в българския език.
12.15 – 12.30 Димитрина Лесневска. Прагмалингвистични особености на българските търговски писма.
12.30 – 12.45 Ванина Сумрова. Тройнородови съществителни имена в българския език.
12.45 – 13.00 Дискусия
13.00 – 14.15 Почивка
Тема: ДИАЛЕКТОЛОГИЯ
модератор: Лиляна Василева
14.15 – 14.30 Марияна Витанова. Приносът на Благой Шклифов в проучването на югозападните български говори.
14.30 – 14.45 Лучия Антонова. Българските говори в Косово.
14.45 – 15.00 Славка Керемидчиева. Общославянски и ексклузивни лексеми в Общославянския лингвистичен атлас в контекста на българския материал.
15.00 – 15.15 Георги Митринов. Български следи в говорите на днешни гръцки села в Беломорието.
15.15 – 15.30 Дискусия
15.30 – 16. 00 Кафе пауза
модератор: Славка Керемидчиева
16.00 – 16.15 Лиляна Василева. Българските материали за Общославянския лингвистичен атлас (Том 2. Животновъдство) – допълване на изоглосите и очертаване на нови ареали.
16.15 – 16.30 Кирил Кирилов. Из пастирската лексика от РДА.
16.30 – 16.45 Миглена Маринова. Названия, свързани с тъкането, в еркечкия говор на с. Падина, Варненско.
16.45 – 17.00 Иван Илиев, Мирослав Михайлов. Говорът на село Главки, Ксантийско - морфологични особености.
17.00 – 17.15 Христина Дейкова. Начини на проникване, адаптиране и интегриране на румънски глаголни заемки в говора на Ново село, Видинско.
17.15– 17.30 Елена Узеньова. Етнолингвистични аспекти на традиционната народна култура в Средните Родопи: случаят на Виево.
17.30 – 17.45 – Дискусия
ЗАКРИВАНЕ