ВСИЧКИ РЕЦЕНЗИИ


Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.

Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.


Важен научен труд, посветен на родопски говор

Каневска-Николова, Елена. Говорът на с. Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно. София: Международно социолингвистическо дружество, 216 с.

Трудът е опит да се погледне на един съвременен диалект, като се сравнят два среза. Първият представя системата според изследването на Ст. Кабасанов, публикувано през 1956 г., но обхващащо архаичния тип на диалектната реч според методиките и схващанията на по-старата диалектоложка доктрина. Вторият срез е синхронно описание на диалекта днес по методите на социолингвистиката, т.е. с отчитане на социалните селски структури в корелацията им с определено речево поведение.

 

 

По замисъл и по изпълнение трудът е новаторски и е без аналог в българското езикознание, което и сега изследва селския език по стари диалектоложки методики, без да отчита динамиката.

Публикувано на: 20.06.2014 г.   |   Автор: чл.-кор. проф. Михаил Виденов / Corresponding Member Prof. Mihail Videnov

Перформативи и перформативни изказвания в съвременния български език

РЕЦЕНЗИЯ за изследването на доц. д-р Мария Жерева

          Изследването на доц. д-р Мария Стоилова Жерева „Перформативи и перформативни изказвания в съвременния български език”, съдържащо 315 страници, се състои се от увод, три глави (1. „Изказване и речев акт”, 2. „Перформативността като лингвистична категория”, 3. „Семантика и прагматика на българските перформативни изказвания”), заключение, библиография и източници и представлява дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на филологическите науки”.

          В удода на труда си авторката обоснова избора на темата с редица причини, измежду които са изтъкнати стремежът на съвременната лингвистика към „многопараметрово описание на всяка езикова единица, насочено към всички нейни  съществени свойства”, както и „необходимостта  от описание на семантичните типове перформативни изказвания в съвременния български език”.

Публикувано на: 26.09.2013 г.   |   Автор: доц. д-р Руска Станчева / Assoc. Prof. Dr. Ruska Stancheva

Теорията на езиковата култура в научноисторическа и методологическа перспектива

РЕЦЕНЗИЯ за работата на гл. ас. д-р Милен Томов

           Работата на гл.ас. д-р Милен Томов „Теорията на езиковата култура в научноисторическа и методологическа перспектива” се състои от 56 стандартни страници и принадлежи към жанра на научната студия. В началото на текста си авторът си поставя за цел преосмислянето на понятийния и терминологичния апарат на теорията на езиковата култура като първа стъпка към ревизирането й. Основна предпоставка за такава критическа ревизия – и съвсем основателно – авторът вижда в промяната на днешната езикова ситуация, както и във факта, че самата теория на книжовния език, разработвана от Пражкия лингвистичен кръг (ПЛК), възниква в езикова ситуация, доста по-различна от българската.

Публикувано на: 26.09.2013 г.   |   Автор: доц. д-р Руска Станчева / Assoc. Prof. Dr. Ruska Stancheva


11 от 19 ... 9 10 11 12 13 ...

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката & bdquo;Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.