ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Наръчник на манипулатора – генерализацията
Когато отразяват обществения живот, средствата за масово осведомяване (СМО) не създават художествени произведения, те тиражират новини. На теория художественият текст е декларирано манипулативен, доколкото той се манифестира като художествена измислица. За читателя на „Под игото” е ясно, че Бойчо Огнянов, Рада Госпожина и Бяла черква никога не са съществували, но това не му пречи да възприема романа на Иван Вазов като реалистично представяне на действителността от времето на Априлското въстание. От такава гледна точка можем да приемем някои лирически, епически и комедийни творби като подчертано фикционални семантични полета, които имат потенциала да водят рецепиента към истината
Бинарната опозиция свой-чужд в българската култура
Колективният проект „Бинарната опозиция свой – чужд” с ръководител доц. д-р М. Китанова се състои от пет части: доц. д-р М. Китанова „Семантичната опозиция свой-чужд в българската роднинска терминология” – 54 стр. – 44 стр. текст и 10 стр. библиография; доц. д-р М. Витанова „Градът и селото във фразеологията и диалектите на българския език” – 49 стр. – 29 стр. текст, 9 стр. библиография и източници и 10 стр. индекс; гл. ас. д-р Й. Кирилова „Концептите приятел – враг в българската езикова картина на света” – 47 стр. текст и 6 стр.библиография; гл. ас. д-р К. Мичева. „Опозицията свой - чужд в старобългарските класически произведения; 27 стр. и 2 стр. библиография; доц. д-р З. Барболова. „Другите народи през погледа на българите според устойчивите словосъчетания в българския език” – 88 стр и 3 стр. библиография.
Разработката е етап от дългогодишните изследвания в Секцията по етнолингвистика, посветени на различни теоретични и приложни аспекти в дадената област. Кратко може да се очертае, че от създаването на секцията се изследва проблематика от областта на етнолингвистичната лексикография, изучават се теоретични етнолингвистични явления, оформя се дял, посветен на лингвокултурологията. В рамките на последната се изучават отделни концепти в едноезичен план – в рамките на българския език с фрагменти на съпоставка с други езици, почерпени главно от чужди източници и материали.
Структури на емоционално-афективното значение и начини за неговото изразяване в езика
Изследването на доц. д-р Максим Стаменов „Структури на емоционално-афективното значение и начини за неговото изразяване в езика” се състои от съдържание, осем глави, заключение и библиография.
В първа глава „Същности и основни прояви в езика на емоцията като феномен на психическия живот на индивида” (7 – 37 стр.) се разглеждат някои теории и модели за същността на емоцията в психологията на емоциите, емоциите в дейностния подход, социално регулативните им функции, класовете емоции в модела на Клаус Шерер, както и алтернативни таксономии и базиращите се на тях класификации като тези на Пол Екман и Д. Робинсън. Отделно авторът се спира на проблема за универсалното и културноспецифичното при емоциите. На тази база се ситуира проблемът за емоцията и емоционално-афективното значение в езика.
- 0,5 MB).